Заедно и в България – кризисен план за рестарт на туристическия бранш

Туризмът има нужда от „Action plan“, който да обедини целия бранш, а не от статистически доклади.

Когато преди вече повече от месец бе обявено извънредно положение в страната, мнозина експерти прознозираха, че туризмът ще е сред най-засегнатите сектори. Днес това е факт, който не може да бъде оспорен. Повече от 44% от всички служители, които са загубили своята работа вследствие на коронавируса, са в сферата на туризма, в т.ч. хотелиерство, ресторантьорство, туроператори, турагенти, екскурзоводи и други.

Липсата на работещи мерки, както и адекватни действия от ресорното министерство от една страна, както и заплахата редица компании в бранша да изпаднат в неплатежоспособност, предизвика истинска буря от негативни реакции сред фирмите в бранша. Голяма част от компаниите в туристическата индустрия поискаха оставката на ресорния министър, а от своя страна Министерството на Туризма излезе с позиция във водещ ежедневник, която нарече „25 мерки за туризма – кои са в ход, кои след пандемията ще привлекат повече туристи“, както и с „Кризисна програма за реклама, април 2020г.“

За „25 мерки за туризма…“

Написаното изглежда по-скоро като опит за оправдание след поисканата оставка, но без особени аргументи и конкретика, допълнено разбира се с няколко мерки от общ характер за спряване с икономическата криза, които не са насочени към туристическия бранш и също така още в по-малка степен биха могли да бъдат от полза.

За „Кризисна програма за реклама“

По същество самата „Кризисна програма за Реклама“ изглежда като сбит анализ и статистически доклад за отминал период, но със сигурност не и като „План за действие при криза“. Липсват конкретни дейности, канали и таргет аудитории. Не е определен времеви график на изпълнение, както и бюджет за действие.

• Как страната ще бъде популяризирана като дестинация, която има готовност да посреща гости в условията на Ковид-19?
• Какво ще е посланието към потенциалните клиенти и кога ще бъде поднесено?

Редица конкурентни държави като Гърция, Турция са отново крачка пред нас. При тях вече се обсъждат в детайли какво ще е необходимо, за да бъде гарантирано здравето на всеки турист по време на престоя му. Техни въздействащи рекламни видеа са вече част от интернет пространството. Къде сме ние и всъщност с какво е изгубено времето до момента?

Като индустрия, която ежегодно осигурява прехраната на около 11% от всички заети лица в страната, като индустрия, чиито дял варира в рамките на 11-13% от БВП без да се отчитат непряко свързаните браншове, е редно в момент на колапс като този да бъде да бъде приоритетно подпомогната и изправена на крака, вместо да бъде оставена да потъне.

Съществуват редица възможности, които биха били от съществено значение и могат да се реализират с пряко субсидиране като например:

• Облекчаване на визовия режим, както и намаляване на цената за тяхното издаване от пазари като Русия, Турция.
• Субсидиране на чартърни полети до летищата София, Варна, Бургас.
• Изравняване на ДДС за заведенията за хранене и развлечение с това на хотелските услуги, в размер на 9%.

Наред с всички идеи, изниква и тази за популяризиране на родния туристически продукт, но нима само послание е достатъчно да спре българите да изберат Гърция или Турция?

Моделът „Заедно и в България“

Накратко „Заедно и в България“ е мярка, която ще даде възможност:

• Българите да предпочитат България за своята почивка;
• Да бъдат спасени от фалит туроператорите и турагентите;
• Хотелиерите да получат жизненоважни средства;
• Заведенията за хранене и развлечения, атракциони да привлекат родния турист към своя продукт.

Формулата:

• Чрез държавния бюджет се заделят целеви средства на определена стойност. Пример 100 мил. лева за директно подпомогане на туристическия сектор.
• За целта Министерство на туризма следва да инициира издаването на ваучери с номинал 200 лева, които се предоставят на консигнация в български туроператори и турагенти. Посочените ваучери могат да бъдат използвани от всеки български гражданин за почивка в избран от него български хотел през съответния туроператор, валиден за срок от 12 месеца и при минимален престой от 3 нощувки.
• Хотелите предоставят своите условия към туроператорите. В зависимост от ценовата политика и категория на хотела, клиентът доплаща съответната разлика.
• При закупуване на съответната почивка, МТ на туризма заплаща ваучерите към ТО, а те от своя страна към българските хотелиери, заедно с доплатената разлика от клиентите.

Резултатът:

• 500 000 български граждани ще имат възможност да получат директна помощ, която да използват за възстановяване на своето психическо и физическо състояние. Безвъзмездната помощ ще провокира интерес към родния туристически продукт повече от всяка реклама или послание.
• Всеки туроператор или турагент ще има възможност за кратко време да получи оборотни средства и да реализара печалба.
• Хотелиерите ще реализират бързи продажби.
• Всеки турист изразходва допълнителни средства по време на своята почивка, с което ще подпомогне местния бизнес в съответната дестинация – заведения за хранене и развлечение, атракциони, магазини за сувенири, други.
• Със сигурност сумата от 200 лева няма да бъде достатъчна за закупуване на пакет от нощувки във всеки от хотелите, което ще доведе до минимум допълнителни 150 мил. лева постъпления в туристическия сектор.
• Разходите на туристите по време на техния престой ще генерират допълнителни приходи в размер на минимум 75 мил. лева.
• Държавата ще получи директно чрез ДДС сума в размер на над 50 мил. лева, без при това да отчитаме вноските за осигуровки, които работодателите ще направят, тъй като ще назначат служители, които да обслужат клиентите в своите хотели, туристически агенции, заведения за хранене.

И всичко това при държавно подпомагане в размер на 100 мил. лева.

В този смисъл „Заедно и в България“ не е мярка, която цели да подпомогне временно засегнатия туристически бранш. Това е модел, който ще подтикне повече от всяка реклама българските граждани да изберат родния продукт, българският туроператор да продава българския хотел, а самият хотел да посрещне и обслужи родни туристи, които да превърне в свои лоялни клиенти.

Автор: Ивайло Кожухаров